Най-старите членове на семейство Cavidae живели по време на Миоцена. Днес има три рода и над 20 вида от това семейство, според биологическата класификация. Всички все още диви животни от това семейство живеят в Южна Америка. Морското свинче (Cavia Aperea Porcellus), което отглеждаме у дома, е одомашен вариант на дивото перуанско свинче (Cavia Aperea Tschudii), което обитава планинските райони на Перу и Чили. То съществува от повече от 40 млн. години. Дивото морско свинче е одомашено от перуанските индианци и отглеждано от тях за храна и религиозни ритуали между 9000 и 3000 г.пр.н.е. Въпреки това, по-важните източници, от които черпим информация за морското свинче, не са толкова стари. Те датират от 900г.пр.н.е. (от преди почти 3000г.). Подобни сведения се намират по северните планински части на Перу, крайбрежните равнини на Еквадор (от 500г. пр.н.е.) и в долина в северното крайбрежие на Перу (от 200г.пр.н.е.)

Когато испанците открили Америка, морското свинче било пренесено в Европа, където веднага се превърнало в домашен любимец. Интересно, европейците не били склонни да го готвят и то не станало част от националните кухни на завоевателите, както се случило с много други чуждестранни стоки. Кралица Елизабет I имала морски свинчета като домашни любимци.

В наши дни едрата порода морски свинчета все още се отглежда за храна в Чили и Перу и годишно се добиват тонове месо. На различните езици името на морските свинчета е различно, защото хората от различните европейски страни са го възприели различно при донасянето му с презокеанските кораби. Английското име guinea pig идва от факта, че животинчето е струвало 1 гвинея (парична единица). Французите го наричат Cochon d'Inde - индийско прасенце, а испанците - Conejillo de Indias - индийски заек. Немското Meerschweinchen, което се превежда буквално на български като морско свинче, идва от странните "свински" звуци, които малкият гризач издава, и донасянето му отвъд океана. В този смисъл по-правилно би било да се нарича "презморско свинче". То било донесено през 1670 от холандски моряци като домашно животно (по този начин между другото европейците се запознали и с редица птици).

Дивият предшественик на малкото животинче, което днес отглеждаме у дома, се нарича Cavia Tschudii. Някои изследователи считат, че домашното морско свинче и този див предшественик са толкова близки, че са едно и също нещо. Споровете стигат до там, че учени залагат репутацията си, твърдейки, че дивите морски свинчета, които днес обитават Южна Америка, и домашните свинчета, са едно и също, просто едните са опитомени, без да има генетическа разлика, която да ги определи като отделни видове.

Дивото свинче има козина тип Агути, цветове от топло кафяво до сивкаво. Неговата козина не е така гладка и мека като на домашното, тялото му е по-дълго, ушите по-малки, а муцуната издължена. Най-рядко се срещат черни диви морски свинчета, затова в народната традиция точно те имат особено значение. Възрастните диви свинчета тежат около 700 грама, и живеят около 3 години. Тук трябва да се отбележи, че домашното свинче може да доживее повече от 10 години, а ако е отглеждано с индустриални цели, може да тежи десет пъти повече.

Дивите морски свинчета обитават скалисти местности, савани, крайни райони на гори, както и на блата в Южна Америка. Ареалът им е от Колумбия до Венецуела и от Бразилия до северна Аржентина. Дивите свинчета живеят на малки стада до по 10 животни. Те не си правят бърлоги, но търсят убежища в изоставени бърлоги на други животни. Чифтосват се през цялата година, но женските имат не повече от две котила от по 1 до 4 малки годишно. Най-активни са през нощта, за разлика от домашното свинче, което е дневно животно.

Първи сведения за морското свинче идват от швейцареца зоолог Конрад Геснер, 1554г. Домашното морско свинче било описано за пръв път в науката от Карл Линей през 1758, но тогава видовото му название било погрешно определено - Mus Porcellus (т.е. свързвало го с мишките, от които морското свинче е доста различно генетически). По-късно, когато европейците опознали морското свинче и методите за класификация се усъвършенствали, малкото животно било наречено Cavia Porcellus, както е извество на биолозите и до днес. Отначало било отглеждано в Холандия и през 1680 заопочнало да бъде изнасяно към Англия и Франция.

Отначало морските свинчета били скъпи животни. Постепенно се разпространили, станали достъпни и любими на европейците, като първият клуб на любителите на морски свинчета е открит в Германия през 1988г.

Източник:офицялния форум на морското свинче

Размножаване.

Хранене

Морските свинчета се хранят със свежи зеленчуци и плодове, и със зърнени смески. Не трябва да се пренебрегва един вид храна заради друг. Смеските можете да закупите от зоомагазини.
Кутиите с храна съдържат различни семена и няколко вида гранулки.

Гранулките обикновено съдържат витамини и полезни за храносмилането частици. Семената осигуряват витамин В. При недостигна витамин В морските свинчета получават гърчове. За едно животно стига 1 супена лъжица дневно. Забележка: не се доверявайте на изписаните по кутиите с храна съдържания, те не отговарят на семената, които ще намерите вътре.

Обикновено липсват фъстъците, орехите и кръглите гранулки, или пък има 1-2 от тях в цялата кутия. За компенсация производителите слагат по много царевица, която повечето морски свинчета отказват или поне не консумират в големи количества. И все пак - не се отказвайте да купувате зърнени смески. Те поне са обезпрашени и съдържат овес, жито, просо и слънчоглед, като понякога и другите обявени съставки.
С фъстъците не трябва да се прекалява, тъй като са богати на мазнини, а и някои гризачи развиват алергии към тях.

При морските свинчета, хапващи слънчоглед, често се наблюдава смешна гледка : нанизват семката на долните резци и не могат нито да я извадят, нито да я сдъвчат. Не се стряскайте. Просто хванете здраво челюстта и измъкнете с другата си ръка семката.

Moрските свинчета не могат да произвеждат сами витамин С. Те се нуждаят от зелена храна - сено, магданоз, марули, лапад, киселец, спанак, листа от моркови и репички, и т.н.
Не трябва да се прекалява със зелето, тъй като е тежка храна. Не купувайте зелени и всякакви цветни "витаминни пръчки" от зоомагазините - това е боя, нищо общо с витамин С, а е вредна за бъбреците. Внимавайте с марулите, понякога са нитратени бомби.

Морското свинче обича краставици, но внимавайте със съдържанието на нитрати. Хранете го и с други зеленчуци и плодове. То трябва да получава повече свежа храна, отколкото гранулирана.

Вода : - купете специално шише за вода за морски свинчета. Нека в магазина ви покажат как се слага на клетката и как се пълни. Възможно е да не става за вашата клетка, затова помолете да го закачат при демонстрацията на клетка, която прилича на вашата (по възможност). Ако морското свинче получава в изобилие свежа храна, то няма да пие много вода.
Още веднъж препоръчвам да давате на морското свинче много повече свежа, отколкото суха храна.

Eто колко витамин С има в някои храни /на 100гр/ :
Листа от ряпа - 260мг
Листа от синап - 252мг
Листа от глухарче - 200мг
Къдраво шотл. зеле - 192мг
Брюкселско зеле - 173мг
Магданоз - 140 мг
Цвекло - 100мг
Листа броколи - 120мг (стъблата не съдържат вит. С)
Карфиол - 100мг
Ягоди - 100мг
Цвят от броколи - 87мг
Спанак - 60мг
Малини - 60мг
Портокали - 50мг
Зеле - 50мг

Значението на сеното за здравето на морското свинче:  

1. Физиология на храненето

Зайците и морските свинчета са най-предпочитаните тревопасни домашни любимци. Тяхната храносмилателна система служи да приема и разгражда растителна храна. Те се хранят в малки количества, на често през целия ден. Имат малък стомах, сложно устроени дебели черва ферментиращи и обработващи храната, и относително бърза скорост на преминаване на храната през храносмилателния тракт. Микроорганизмите, населяващи храносмилателните им органи, осъществяват извличането на хранителните съставки от растителната храна. Най-важната съставка на растителната храна са влакнините (целулозата). Важно е не само количеството на влакнините, но и тяхната грубост, т.е. физическата им твърдост и неравност, наричана в англоезичната литература “фактор на драскане”. Грубата целулоза в сеното стимулира перисталтиката на червата, бактериалния растеж на полезната микрофлора и нормалното рН в стомашно-чревния тракт.
Всекидневната дажба сено е много важна и за изтриване на непрекъснато растящите зъби на тревопасните домашни любимци. Консумацията на сено и особено стъблата на тревите, използвани за сено спомага за правилното изтриване на зъбите. От нашия опит в клиниката всички любимци със счупени зъби и гнойни инфекции в областта на главата не са консумирали сено.

Животни, които изискват задължително сено в техния хранителен режим са:
- Зайци;
- Морски свинчета;
- Чинчили;
- Дегу.

Животни, които имат полза от добавка на сено, като съставка, която обогатява хранителния им режим са:
- Хамстери;
- Плъхове;
- Мишки.

2. Значение на сеното

Сеното представлява изсушена и съхранявана в това състояние растителна храна. Влакнините в него са основна и важна нехранителна съставка. Макар че стъблата съдържат висока степен неусвоими влакнини, те са жизнено необходими за физиологията на храносмилателния тракт като стимулират перисталтиката. Научни изследвания са установили, че дебелината на чревната стена, структурата на чревната лигавица и продукцията на витамини в сляпото черво са различни при зайците и са право пропорционални на количеството влакнини в храната. Статистиката показва, че продължителността на живота на тревопасните домашни любимци е много по-ниска, ако не се хранят със сено.

3. Избор на сено

Видът на сеното зависи от зрелостта на самото сено. Изборът на подходящо сено за вашето тревопасно животинче зависи от възрастта му.
Много от тревите за сено като например овес, овсига, тимотейка са подходящи за тревопасните домашни любимци в зряла възраст. Те съдържат белтъчини и нива на калция, подходящи като поддържаща диета. Бобовите растения като люцерна, детелина, фъстък, различни видове грах имат относително високо ниво на протеини и калций, което ги прави подходяща храна за лактиращи и растящи животни, но тези растения не са подходящи за постоянно хранене. Някои от бобовите имат високо съдържание на оксалова киселина, което може да доведе до образуване на кристали в урината от преципитати на калциев оксалат.
Колкото по-рано се окоси сеното, толкова повече листа има то. В процеса на растеж стъблата на тревите стават дълги и дебели. Незрелите треви имат голямо количество листа с тънки стъбла и сеното от тях е меко и вкусно за млади животни. Но това не винаги е полезно, тъй като листата съдържат голямо количество лесно усвоими въглехидрати и протеини, и малко влакнини. Влакнините са едва 20% , което води до по-слаб ефект върху перисталтиката на чревния тракт. Идеалното сено съдържа еднакво количество на листа и стъбла, което е необходимо за добрия вкус на сеното и за здравето и правилната работа на чревния тракт.
Сеното трябва има зелен цвят, свеж и приятен аромат, което подобрява вкусовите му качества. Не трябва да е прекалено сухо, кафяво, влажно или силно запрашено или плесенясало
Сравнителна таблица за качествата на зряло и незряло сено:

Младо (незряло) сено Зряло сено
Ниско количество влакнини(до <20%) Високо количество влакнини
Ниска грубост на влакнините Висока грубост на влакнините
Високо количество белтъчини По-ниско количество белтъчини
Повече листа Повече стъбла
Може да предизвика меки изпражнения
при някои животни
Не толкова вкусно

4. Съвети за по-добро хранене със сено

При правилното хранене трябва да се вземат предвид не само физиологичните потребности и хранителни нужди на домашните любимци, а също и някои психологични особености свързани с храненето.
- Включване на разнообразни видове тревно сено още от ранна възраст на животните, за да свикнат с вкуса му и да го приемат с удоволстие през целия си живот;
- Предлагайте щедро сеното: в количество най-малко половината от размера на тялото за ден;
- Сеното може да се използува за постелка и да се слага на място, което предпочита животното;
- Морските свинчета предпочитат да се хранят, ако храната е вдигната на по-високо място (хранилка), а зайците от купичка или от пода на клетката;
- Да не се сменя често сеното, освен ако не е замърсено, за да се избегне избирателно приемане само на листната част и оставяне на стъблата;
- Може да се сложи голяма купчина сено, защото морските свинчета обичат да се заровят в него. Това също допълнително стимулира апетита;
- Може да се добави нарязан на ивици морков и да се смеси със сеното, а също смесени със него и от готовите храни в малко количество;
- Може леко да се напръска сеното с разреден плодов сок, за да се подобри вкуса му;
- В краен случай може да запарите сеното, за да увеличите вкуса и миризмата му, а също да го направите по-крехко. Сложете около 2 см вода в дълбока тенджера да заври. Може да добавите плодов сок към водата за по-добър вкус. Поставете стиска сено в кошничка за запарване (цедка, гивгир) на пара за 10-15 секунди

За ползата и вредата от пресните храни при храненето на

морските свинчета: 

 Списък на основни пресни храни:

1. Зеленчуци:

1.Патладжан- на 100гр 5мг вит С,12мг калций и 20мг фосфор:самото растение,както и плодът, съдържат соланин,който не се отстранява чрез варене;само много зрели плодове не трябва да се дават със зеленината по тях.
2.Спанак- на 100гр 50мг вит С, 125мг калций и 55мг фосфор: заради високото си съдържание на оксалова киселина да се дава на свинчето само в малки количества.
3.Броколи- на 100гр 110мг вит С, 100мг калций и 80 мг фосфор: заздравява имунната система, да се внимава със сърцевината- при прекомерно хранене с нея тя действа газообразуващо.
4.Краставица- на 100гр 10мг вит С, 20мг калций и 24 мг фосфор:В големи количества биха могли да доведат до разстройство.
5.Тиква- на 100 гр 18мг вит С, 25мг калций и 30мг фосфор: Всички сортове тиква, които хората ядат, могат да се дават на морските свинчета; естествено декоративните сортове НЕ трябва да се дават на морски свинчета.
6.Моркови- на 100гр 7мг вит С, 40мг калций, 30 мг фосфор: ядат се с листата (дават се малко листа, тъй като са твърде богати на калций; добра храна за зимата (знаете, че може да оцвети урината).
7.Чушки- на 100 гр 150мг вит С в червените чушки, 294 мг в жълтите и 192 мг в зелените, 15 мг калций в червените, 51 мг в жълтите и 10 в зелените,35 мг фосфор в червените, 26мг в жълтите и 25 мг в зелените: загнилите места, както и неузрелите се отстраняват поради съдържанието им на соланин.
8.Листа от репички- дават се САМО листата, тъй като плодовете на репичките съдържат вещества, които могат да дразнят дихателните пътища.
9.Червено цвекло- поради голямото съдържание на оксалова киселина се препоръчва в малки количества; урината и изпражненията се оцветяват в червено.
10.Корен от магданоз- на 100гр 41 мг вит С, 60мг калций и 60 мг фосфор: добра зимна храна.
11.Домати- на 100 гр 22мг вит С, 13 мг калций, 25 мг фосфор: Зелената част трябва да се отстранява, тъй като самото растение е отровно за морските свинчета. При големи дози могат да доведат до разстройство.
12.Царевица- на 100 гр 12 мг вит С, 5мг калций и 120 мг фосфор: листата са вкусни както сушени, така и пресни; кочан трябва да се дава рядко, тъй като води до затлъстяване.

2. Плодове:

1.Ябълки- на 100гр 10мг вит С, 7 мг калций, 10 мг фосфор: семките се отстраняват поради наличието на вредна за свинчетата киселина.
2.Банани- на 100гр 11 мг витамин С, 8 мг калций и 28 мг фосфор:препоръчват се много рядко и в малки количества, тъй като водят до запек и са с високо съдържание на захар.
3.Круши- на 100 гр 4,5 мг вит С, 9 мг калций и 15 мг фосфор: твърде сладки, и в съчетание с вода могат да доведат до разстройство;препоръчват се рядко.
4. Ягоди- на 100 гр 60мг вит С, 25 мг калций, 25 мг фосфор: могат да се дават заедно с листата.
5.Киви- на 100 гр 80 мг вит С, 34 мг калций, 30 мг фосфор: да се дава рядко поради наличие на голямо количество плодови киселини, които биха могли да доведат до кожни раздразнения; окислява много урината.
6.Мандарини- на 100 гр 30мг вит С, 35 мг калций, 20 мг фосфор: Виж киви.
7.Портокали- на 100гр 50 мг вит С, 40 мг калций, 22 мг фосфор: Виж киви.
8. Пъпеш и диня:- на 100 гр съответно 30 мг вит С, 10 мг калций ,18 мг фосфор и 6 мг вит С, 10 мг калций, 11 мг фосфор: да се дават рядко, тъй като сладките плодове предразполагат развитието на диабет.
9.Грозде-на 100 гр 4 мг вит С и при червените, и при белите сортове, 4 мг калций при червените и 19 мг при белите сортове, 16 мг фосфор при червените и 22 мг при белите сортове: много рядко и в малки количества, да се отстраняват семките; ципата на гроздето съдържа дъбилна киселина.
Забранени плодове (хехе, как звучи само...сега сериозно):
Плодове с костилки като праскови, кайсии, сливи, череши и т.н. съдържат много захар и могат да доведат до силно разстройство.Костилките съдържат циановодородна киселина и в НИКАКЪВ случай не трябва да се дават. Екзотични плодове могат да доведат до смущения в храносмилателната система и не трябва да се дават; някои сортове авокадо са дори силно отровни за морските свинчета.

3. Билки:

Коприва: препоръчва се сушена; понижава кръвното налягане; стимулира уриноотделянето.
Копър: повишава апетита и подобрява храносмилането; облекчава колики и стимулира производството на мляко.
Лайка: подобрява храносмилането, действа благоприятно при заболявания на дихателните пътища; да се дава и като чай.
Люцерна: стимулира образуването на калций в организма; самата люцерна е много богата на калций и трябва даз се дава много рядко, тъй като може да доведе до органични нарушения в морското свинче.
Маточина: засилва кръвоносните съдове, заздравява стомаха,дава се при подувания в стомаха като допълнително укрепващо лекарство.
Риган: помага при чревни заболявания.
Магданоз: да НЕ СЕ дава на бременни морски свинчета, предизвиква контракции; стимулира урината.
Листа от мента: действат упрепващо при стомашно-чревни проблеми;подобряват кръвообращенията и стимулират функциите на жлъчката.
Слънчогледови цветове: Само листата и в никакъв случай семките!

4. Данни за някои видове клони и кората на някои дървета:

Ябълково дърво: може да се дава в големи количества
Бреза: стимулира уриноотделянето; богато е на дъбинова киселина, затова се препоръчва в по-малки количества.
Крушово дърво: Може да се дава в големи количества.
Бук: препоръчва се малко количество.
Бор: в малки количества; съдържа много етерични масла
Липа: в малки количества, стимулира уриноотделянето.
ВАЖНО: Дърветата на костилковите плодове съдърват киселина, която не е полезна за свинчетата. Освен това кората на някои видове елхови дървета е дори отровна за тях.
Кестените и дъбовите дървета не се понасят добре от морските свинчета, но имат лечебни свойства. Дават се като храна само при предписание от лекар в болестни състояния.

Източник:офицялния сайт на морското свинче

Движение