SyndicationНай-старите членове на семейство Cavidae живели по време на Миоцена. Днес има три рода и над 20 вида от това семейство, според биологическата класификация. Всички все още диви животни от това семейство живеят в Южна Америка. Морското свинче (Cavia Aperea Porcellus), което отглеждаме у дома, е одомашен вариант на дивото перуанско свинче (Cavia Aperea Tschudii), което обитава планинските райони на Перу и Чили. То съществува от повече от 40 млн. години. Дивото морско свинче е одомашено от перуанските индианци и отглеждано от тях за храна и религиозни ритуали между 9000 и 3000 г.пр.н.е. Въпреки това, по-важните източници, от които черпим информация за морското свинче, не са толкова стари. Те датират от 900г.пр.н.е. (от преди почти 3000г.). Подобни сведения се намират по северните планински части на Перу, крайбрежните равнини на Еквадор (от 500г. пр.н.е.) и в долина в северното крайбрежие на Перу (от 200г.пр.н.е.)
Когато испанците открили Америка, морското свинче било пренесено в Европа, където веднага се превърнало в домашен любимец. Интересно, европейците не били склонни да го готвят и то не станало част от националните кухни на завоевателите, както се случило с много други чуждестранни стоки. Кралица Елизабет I имала морски свинчета като домашни любимци.
В наши дни едрата порода морски свинчета все още се отглежда за храна в Чили и Перу и годишно се добиват тонове месо. На различните езици името на морските свинчета е различно, защото хората от различните европейски страни са го възприели различно при донасянето му с презокеанските кораби. Английското име guinea pig идва от факта, че животинчето е струвало 1 гвинея (парична единица). Французите го наричат Cochon d'Inde - индийско прасенце, а испанците - Conejillo de Indias - индийски заек. Немското Meerschweinchen, което се превежда буквално на български като морско свинче, идва от странните "свински" звуци, които малкият гризач издава, и донасянето му отвъд океана. В този смисъл по-правилно би било да се нарича "презморско свинче". То било донесено през 1670 от холандски моряци като домашно животно (по този начин между другото европейците се запознали и с редица птици).
Дивият предшественик на малкото животинче, което днес отглеждаме у дома, се нарича Cavia Tschudii. Някои изследователи считат, че домашното морско свинче и този див предшественик са толкова близки, че са едно и също нещо. Споровете стигат до там, че учени залагат репутацията си, твърдейки, че дивите морски свинчета, които днес обитават Южна Америка, и домашните свинчета, са едно и също, просто едните са опитомени, без да има генетическа разлика, която да ги определи като отделни видове.
Дивото свинче има козина тип Агути, цветове от топло кафяво до сивкаво. Неговата козина не е така гладка и мека като на домашното, тялото му е по-дълго, ушите по-малки, а муцуната издължена. Най-рядко се срещат черни диви морски свинчета, затова в народната традиция точно те имат особено значение. Възрастните диви свинчета тежат около 700 грама, и живеят около 3 години. Тук трябва да се отбележи, че домашното свинче може да доживее повече от 10 години, а ако е отглеждано с индустриални цели, може да тежи десет пъти повече.
Дивите морски свинчета обитават скалисти местности, савани, крайни райони на гори, както и на блата в Южна Америка. Ареалът им е от Колумбия до Венецуела и от Бразилия до северна Аржентина. Дивите свинчета живеят на малки стада до по 10 животни. Те не си правят бърлоги, но търсят убежища в изоставени бърлоги на други животни. Чифтосват се през цялата година, но женските имат не повече от две котила от по 1 до 4 малки годишно. Най-активни са през нощта, за разлика от домашното свинче, което е дневно животно.
Първи сведения за морското свинче идват от швейцареца зоолог Конрад Геснер, 1554г. Домашното морско свинче било описано за пръв път в науката от Карл Линей през 1758, но тогава видовото му название било погрешно определено - Mus Porcellus (т.е. свързвало го с мишките, от които морското свинче е доста различно генетически). По-късно, когато европейците опознали морското свинче и методите за класификация се усъвършенствали, малкото животно било наречено Cavia Porcellus, както е извество на биолозите и до днес. Отначало било отглеждано в Холандия и през 1680 заопочнало да бъде изнасяно към Англия и Франция.
Отначало морските свинчета били скъпи животни. Постепенно се разпространили, станали достъпни и любими на европейците, като първият клуб на любителите на морски свинчета е открит в Германия през 1988г.
Източник:офицялния форум на морското свинче
